Личният блог на Роберт Иванов

Но пък през тези 3 години аз бях основно щастлив. Което няма нищо общо с блога, а може би и има.

Блога започна на английски, после реших че ще е хубаво да си има и българска версия на написаното. Едно време беше така - всеки пост си имаше английска и българска версия. После ме домързяваше и/или нямах време и пак се върнах към английския. След това реших да премина изцяло на български. Блога ми в началото беше опит за събиране на полезна (за мен) информация - PHP, web и фотографски теми, линкове и примери. По-късно, лека по-лека си стана личен блог. И естественото нещо беше да почна да си пиша на български.

Самия блог също претърпя няколко визуални промени. Сега се е установил на темата Competition от David Cummins. Но май е време да седна и да си направя собствена тема, с хубава начална страничка и всичко там както му е реда. Имаше и период с гугъл реклами на блога, експериментирах... В момента имам само линкове от TLA, които ми се струват по-добър вариант. Вероятно и тях ще ги разкарам, когато си направя собствена тема, но дотогава да си поиграя и с този вид реклама

По една или друга причина, най-личните неща си останаха скрити за посетителя, и истински щастливите и тъжни моменти ще останат в главата ми, ако не бъдат забравени. Защото забравяме. Понякога не трябва.

Писал съм за фотографските си покупки и за снимките които съм правил. За уеб програмиране, РНР, Firefox... Тук таме за понякоя прочетена книга или музика. За интересните неща, които съм намерил в нета. За разните семинари и конференции, повечето организирани от Бого (искрено завиждам за ентусиазма му да движи хиляди проекти), на една от които и аз бях лектор
Споменавах за част от личните ми проекти (които все още си чакат реализацията и даже към TODO списъка само добавям други проекти, които би било хубаво да направя )

С моето израстване, израства и блога ми. Или обратното, няма значение

Понякога пиша повече, понякога по-малко, но блогването стана част от мен

приятно четене,
Роби