Някакви такива
От време на време си пиша глупости в блога. Не ми обръщайте внимание.
Случва се от време на време. Изключвам.
Прекалено силно е казано даже. По-скоро... вадя компаса и гледам.
И компаса често казва: абе, пичччч, яааа врътни малко, че посоката е ееееей натам.
Какъв компас ли? Еми един такъв .. вътрешен. Мълчи си гадината през повечето време. Но пък когато се обади, доста точен.
Така и така, друг нямам, ползвам си го, вече му свикнах.
Сменяш курса и даваш с пълна гас напред. Всъщност не гас .. след като ще ползвам компас, сигурно се движа на пара. А и картинката е пълна:
Кораба продължаваше в същата посока, но вече по инерция.Вятъра си играеше с косата на капитана(глупости, капитана е с прекалено мазна и слепена коса за подобно нещо). Вятъра си играеше с отпуснатите въжета и си подсвиркваше.Сложиха още въглища в котела. Парата се мъчеше да събере още от себе си в себе си. Не я пускаха, само още и още жега. Огън. И никакво действие.
А горе, всичко изглеждаше така както трябваше да изглежда. Работливи моряци ходиха насам-натам, взимаха нещо, слагаха го другаде, говориха за морето и жените, смееха се. Някой задява момъка, готвача недоволства, че уловения вид риба е всичко но не и вкусен ...
Всички работиха здраво под острия и бодър поглед на капитана. А той знае къде ги води. Натам. Нали затова е капитан. Знае.
Виж цялото съдържание »
