Цариброд вече официално си е Цариброд, отново
Роден съм и съм израснал в Цариброд, Сърбия. Всъщност, в Димитровград, Сърбия.
Има данни че мястото е било населено още от 3300 г.п.н.е. Баланстра, Текву Бинари, Спри брод, Зарин брод, Цариброд, Димитровград - това са имената на града през годините. Цариброд, обаче, е името с което го назовават жителите му и с което се идентифицират Цариброджаньете.
Преименуван в Димитровград по политически причини, града все не успява по една или друга причина да си върне 'старото' име.
Вече стъпката е направена и Цариброд отново си е Цариброд.
Градчето вече освен нов център има и старо-ново име. Да му е честито!
Някакви такива
От време на време си пиша глупости в блога. Не ми обръщайте внимание.
Случва се от време на време. Изключвам.
Прекалено силно е казано даже. По-скоро... вадя компаса и гледам.
И компаса често казва: абе, пичччч, яааа врътни малко, че посоката е ееееей натам.
Какъв компас ли? Еми един такъв .. вътрешен. Мълчи си гадината през повечето време. Но пък когато се обади, доста точен.
Така и така, друг нямам, ползвам си го, вече му свикнах.
Сменяш курса и даваш с пълна гас напред. Всъщност не гас .. след като ще ползвам компас, сигурно се движа на пара. А и картинката е пълна:
Кораба продължаваше в същата посока, но вече по инерция.Вятъра си играеше с косата на капитана(глупости, капитана е с прекалено мазна и слепена коса за подобно нещо). Вятъра си играеше с отпуснатите въжета и си подсвиркваше.Сложиха още въглища в котела. Парата се мъчеше да събере още от себе си в себе си. Не я пускаха, само още и още жега. Огън. И никакво действие.
А горе, всичко изглеждаше така както трябваше да изглежда. Работливи моряци ходиха насам-натам, взимаха нещо, слагаха го другаде, говориха за морето и жените, смееха се. Някой задява момъка, готвача недоволства, че уловения вид риба е всичко но не и вкусен ...
Всички работиха здраво под острия и бодър поглед на капитана. А той знае къде ги води. Натам. Нали затова е капитан. Знае.
Виж цялото съдържание »
