Филма Дзифт - моята гледна точка

Ако не сте гледали филма и мислите да го гледате, може да не четете, понеже се откриват някои детайли.

Снощи ходихме да гледаме Дзифт. Почти нищо не знаех за филма, освен че е български. Чак сега чета някои неща писани за него в нет-а. Спечелил награда на Московския кинофестивал. Бил много добър и съответно - бил много зле - в зависимост дали някой е харесал или не филма

Най-напред да си призная че съм неграмотен по темата на българското кино. Хващал съм някой стар български филм случайно или пък съм гледал някой от по-новите. Снощи бяхме международна групичка, и се замислих за паралела сръбско-българското кино. Бих казал че част от българските филми които съм гледал последните години, ми харесват. Не е като да няма. Но, има основен проблем. Малко са. Малко са българските филми които стигат до голямия екран (или поне тези за които аз чувам). Не ме разбирайте погрешно - далеч съм от мисълта че целта на всеки един филма е да го види редовия зрител в някое кино. Не. Но, това е основна цел на почти всички и една от целите на още-по-почти всички.

В същото време, в Сърбия излизат доста на брой филми. Едни успешни, други  не, едни военни и тежки, други коремоболящи балкански комедии ... Както една лястовица пролет не прави така и един филм не прави нещо по-различно от това да е .. лястовичка (или молец ). С други думи, за да може този филм да се оцени пълноценно от нашата публика, трябва да има и други, различни филми от него.

Относно филма

Накратко - хареса ми. Защо ли? Ами тук вече става по-дълго

Комунизма много не си го спомням, бил съм малък. Пък и при нас нямаше радио точка, луксозни москвичи и други символи на БГ комунизма, които участваха във филма. Но, да приемем че донякъде зацепвам за какво става дума.

Всъщност, едвам се сдържам и вече не мога да не кажа - фотографията във филма е страхотна!
Така, сега да продължа.

Ако не знаете, филма е черно-бял. И дали заради това или че във филма има малко брутални сценки - чувам коментари че филма бил като неуспешен опит да се наподоби Тарантинския Син Сити. Ами, дори да има опит, то е по-скоро ползване на подобен подход, бих казал донякъде умело.

Относно сценария - готин, интересен. Може би с една, две дупки, но намирам логични закръпки. Тук таме, малко муден, на други места странен - но ако всичко беше както аз го исках, то автора щеше да се казва Роберт Иванов.
Относно метафорите - много на брой са, още не се е избистрило за да видя в мътното което ми остана след гледането, но ми хареса.
Съкилийника с окото, който ръсеше умни мисли, 'бялата робиня', закриващата реплика, диаманта в дзифта, песента на Ада, самото име на Ада, богомолката  ...
Даже на момент идваха в повече ... донякъде даже прекалено нахвърляни ...

Има доста финни детайли, като например това че музикантите си бяха музиканти. Много мразя когато някой се преструва че ми свири китара, а всъщност дори не са му показали как да я държи.

Както казах - това което мен лично много ме впечатли беше фотографията. Силни кадри!

Звука също ми харесваше на моменти - имаше готини изпълнения, но някак си само на моменти.

Дали актъорската игра е била прекалено театрална, или е имало дупки в сценария или някои подходи са пресилени - няма значение. Един добър български филм. Бих казал, добър филм.

(във поста са ползвани снимки на Мирамар, от официалния сайт на филма Дзифт)

П.П. гледам тези дъждовни снимки и се сещам че от много време се каня да заснема нещо почти подобно ...