Photography

Миналата седмица ходих на семинар "Стробист" организиран от Фотосинтезис и с лектор Петър Тодорински - Пешо. 

Част от познатите ме питаха защо ходя, тъй като съм им обяснявал че нещата които там ще се говорят вече ги знам (нещо от нета, друго от 2-3 стробистки книги които имам у нас)

Ще се опитам да обясня:

- Пешо снима с малки светкавички от много време. Моите знания са по-скоро теоретични и доста ограничени в практичен аспект
- Пешо прави добра фотография. Беше ми интересно да видя как работи той
- на семинарите се запознаваш с хора, които са малко повече от запалени любители. Контактите са много важно нещо
- очаквах да науча поне някаква хитринка. Преценил съм, че времето което ще ми трябва за да достигна сам до същият извод струва повече от вноската на семинара
- обещаха модели от агенция, и ето още една причина

Въпреки че имам забележки към практическата част - като цяло, семинарът мина добре. По повечето точки изборени горе, имам положителен резултат.

На снимачната площадка, аз не снимах много. Не ми беше интересно да щракам същия кадър който са щракнали още 10 човека преди мен. Гледах какво и как реди Пешо, след което се отдръпвах от тълпата. Това резултира в много малко снимки, както и в това че снимките ми не са с добре подредена светлина

Снимките по-долу са си подреждани от мен:

още малко снимки в стробист папката

Една разходка със Сиси и Лори по Витошка

Очаквайте нови сесии скоро 

Повече снимки в голямата галерия.

Колко много неща човек може да свърши когато стане рано. Или, в моя случай, когато не ляга въобще. Няколко часа снимки, после на хапване, после прибиране, душ. И .. денят тепърва започва )

Слагам тук малко снимки от една съботна сутрин с Габи, сигурен съм че ще я харесате

За край ето как се местят дрехи, раници, аксесоари и фотографска техника: в чувала на дядо Коледа (зелен е понеже през останалото време от годината никой не трябва да разбере къде е чувала)

До скори снимки

Както винаги, повечко снимки можете да видите в голямата галерия с Габи.

Много по-трудно е да предадеш положителна емоция в една снимка, отколкото отрицателна. Именно затова много ценя такива кадри. Тежките кадри така или иначе си се оценяват достатъчно
Ето ви едно много зареждащо видео. Бих казал, че му завиждам на пича, но всъщност не е така - защото по-силната емоция е някаква радост която се лее от видеото и явно достига и до мен. Надявам се, че и до вас:

Where the Hell is Matt? (2008) from Matthew Harding on Vimeo

Миналата събота сутринта, след купонясването, бръм до вкъщи за един бърз душ и хоп на снимки с Даниела.

Изгряващо слънце, покрив и радио палене на светкавица.
(определено трябва възможно по-бързо да си дам широкия обектив на сервиза, че така едвам снимах с него)

Малко снимки от тогава:

Повечко снимки вижте в галерията с Даниела.