Този блог си има нов адрес: http://www.robi-bobi.net/
Там ще намерите няколко категории, едната от които е именувана Блог. В тази категория ще продължат писанията ми.
За RSS, ползвайте вече: http://www.robi-bobi.net/feed
До скоро четене 
Роби
Този блог си има нов адрес: http://www.robi-bobi.net/
Там ще намерите няколко категории, едната от които е именувана Блог. В тази категория ще продължат писанията ми.
За RSS, ползвайте вече: http://www.robi-bobi.net/feed
До скоро четене
Роби
Завиждам. Не защото те имат повече, ами защото са искали повече.
(снимките в тази статия са взети от съответните пътеписи. всички права са си на техните автори)
Предполагам, повечето фотографи-читатели тук, знаят за снупъра и неговите пътеписи. Предполагам и че някои знаят за байкърските изпълнения на други фотографи. Друга част от четящите (ИТ) може би знаят и следят пътеписите на Владо Чорбаджийски. И на Джоуви и Итилиен и още много други.
Ще събирам в този пост да пътеписи. Ще добавям с веремето. Такива, които ми харесват и които си отбелязвам. С едно на ум. Много моля, добавете като коментар подобни линкове.
Оставям поста без друг коментар, ще коментирам когато имам нещо умно да кажа.
http://www.verticalafrica.com/bg/index.php (прекосяване на Африка по 'височина')
и въобще кефи снуупър-а:
http://www.verticalshot.com/en/gdetail/pid/16 (Северният полярен кръг. тук с малко текст: http://www.graphilla.com/viewtopic.php?t=20329)
"Сменях кораби, автостоп, около 800 км пеша,
хванах високоскоростна гумена лодка на стоп в полярен фиорд и
преминавах ледени реки, крещейки по северните елени на другия бряг... С
една дума - снимах.
"
http://www.verticalshot.com/en/gdetail/pid/5 (Доломитите. а тук и алтернативен линк с текст: http://www.graphilla.com/viewtopic.php?t=18476)
"Преди 2 години
един пленер и един проект из природата на България обърнаха на 180
градуса интересите ми във фотографията от студийни портрети и реклама
към чисто аутдоор снимане на екстремни спортове и планини. Тогава се
роди идеята за това пътуване из Доломитите и Юлийските Алпи, но
изглеждаше неосъществима без някои неща - започнах да уча работа с
въжен и метален инвентар, да се катеря, прекарах близо половин година
като портретен фотограф без почивен в Щатите за да си оправя английския
и да пътувам свободно. Обнових инвентара си за планина доколкото можах,
поработих в аванс за да финансирам два проекта и така първия ден от
юли, подстриган като за казарма, пристигнах под масива на Чивета в
Доломитите, Италия след 24 часово пътуване с автобус, влак и на стоп
през планината. Две години след идеята това беше факт, най-после!"
http://verticalshot.com/stories/polar-norway-01/
http://verticalshot.com/stories/polar-norway-02/
през годините на моето фото-любителстване съм попадал на много и страхотни фото пътеписи ot близки и далечни страни. Но не съм си ги запазвал. Затова разчитам на вас 
Втората част от поста е по-скоро за пътешественици, отколкото фотографи. При това на две колела. Става дума за каране и кеф, по-скоро, отколкото за туризъм.
Като малък харесвах фотографията, но не се бях занимавал до преди няколко години, когато се запалих.
Като малък харесвах моторите, но не се бях качвал до преди ... до скоро. Да видим колко ще се запаля ... Но, определено загравам още на сухо, гледайки и четейки пътеписите на хората.
Само ще сложа два цитата и после продължавам с линковете:
"Колата превозва тялото, а моторът душата"
"Еволюция: от четири крака на два, и от четири колела на две"
http://vladi.unixsol.org/ Ще линкна само един от неговите пътеписи, защото в този има от всичко: http://vladi.unixsol.org/turcia2008/ 
http://www.thefireinside.us/diary.php (Коста обикаля света на мотор, сам)
"когато пътуваш сам си абсолютно
свободен и не зависиш от никого, освен себе си, освен това хората са
по-отворени към теб - съответно, когато си сам никога не си сам, а се
запознаваш и комуникираш много по-лесно."
Ето тези сърби също обиколили света: http://putokosveta.com/menu/menutabone/menutabone.html
Това, което мен ме влече засега са все пак БГ и балканските дестинации, като начало, тренинг и, също, уважение към нашите земи тук.
Но, за това по-нататък.
Тук трябва да спомена и двама други непознати:
Тишо, който извървява 500км пеша по Камино, северна Испания: http://asktisho.wordpress.com/2009/04/24/caminodesantiago/
както и Иван (някои го знаят и като itilien), който е тръгнал на околосветско пътешествие пеш! На стоп, по-точно.
http://itilien.org/
"дълго ще е, ако всичко върви нормално може да отнеме до 2 години. Тъй
като никой работещ човек няма толкова време, аз просто напуснах
работата си. А финансирането идва от спестените през последната година
около 9000 лева."
Дълбок поклон пред всички (не само изброените тук), които се измъкват от черупката и дават смело напред.
Както виждате, едни са със спонсори, други без, едни имат кинти и си ги харчат както са счели за добре, други са ги събирали и 'отделяли от закуската' и решават да си купят този опит, а не нещо друго.
А заглавието на статията е Завиждам, защото наистина завиждам. За това, че тези хора успяват да преследват мечтите си, които частично съвпадат с моите.
П.П. вече почнаха и допълненията
благодаря на Клиф за следния линк:
"прибирането на един приятел от Бавария до България с колело"
http://xunap.wordpress.com/2009/10/20/%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%8F/
Вече писах за Unchained. Благодарение на тях, вече няколко дни си слушам Alice in chains
Ето и малко снимки от вечерта:
повече снимки в галерията: unchained backstage september 2009
Кефят как се заиграват в рекламните си кампании BMW vs Audi. Направо да им завижда човек на минаващите, които имат щастието да гледат и да се забавляват с тези билбоарди:
Audi: Your move, BMW
BMW: Checkmate
след което:
има и други
сега вече, BMW са пуснали видео закачка към ауди:
http://www.youtube.com/watch?v=6qNJxyOfsIA&feature=player_embedded
Не мога а да не споделя и тук яката реклама на Канал+
(пък може и да ми благодари някой от четящите, знае ли човек)
Миналият вторник ходих до Бекстейдж. Щяха да свирят Unchained, приятели на мой приятел, първото им по-така участие. Не бях ходил на клуб от доста време и си казах че е време.
Питах какво да очаквам, казаха ми че основно свирят Alice in chains. Тук на някои сигурно вече присветват очите, но .. аз понеже съм мега необразован музикално, нямах никаква идея какво да очаквам. Пуснах малко Ютуб, там попаднах на тяхно живо акустично изпълнение. Приятно. Хареса ми.
Вторник. Чакам с Мирко пред входа. Бавят се, навън става студено, пък аз съм замъкнал и фото раницата, да направя някоя друга снимка и евентуално видео.
Тъкмо си поръчвам бирата и ме изкъртват с мощен тежък рок. А сега де!
Тъй като не разбирам от стилове, само ще цитирам уикипедия:
Alice in Chains is an American rock band formed in Seattle, Washington, in 1987 by guitarist Jerry Cantrell and vocalist Layne Staley. Although widely associated with grunge music, the band's sound incorporates heavy metal and acoustic elements. Since its formation, Alice in Chains has released four studio albums, three EPs, two live albums, four compilations, and two DVDs. The band is known for its distinct vocal style which often included the harmonized vocals of Staley and Cantrell.
Тъй като бандата са и фотографи, в пубилката имаше и познати лица. Снимаха, при това зърнах и добри кадри. Затова, не си давах много зор със снимките, ми реших да направя едно-две клипчета.
Ето записа от последните две песни: Would и I don't know anything:
http://www.youtube.com/watch?v=C1x4MlgUfTE
За заинтересованите: снимано е с canon 5d mk ii, 24-105mm 4L IS. Ръчен режим: 1/30, f/4 и ISO около 3200 (тъмничко си беше). Имам и няколко с 85-цата, ще кача по-нататък.
П.П. много ме изкефиха пичовете
Хюндито навъртя 200 000км. От тях към 23 000 от мен.
Да му е честит юбилея и още толкова да направи
Ето няколко интересни неща за авторските права върху снимки (и не само). Статията е относно щатските закони (но някои неща са общи):
http://www.artlawteam.com/2009/08/articles/copyright-2/copyright-myths-debunked/
Човек е на толкова на колкото се чувства.
А това, колко е? Дали все още е млад?
Страхотна мисъл от Ники:
Как разбирам дали съм още млад. Ако предната година съм научил повече, за мен и за разните щуротии по света, отколкото през всички предишни години, значи съм още млад.
Напоследък го давам на комедии и неангажиращи филми. Гледаше ми се нещо различно. Гледах V for Vendeta
Добър сценарий, страхотна актьорска игра, романтика, хероизъм, идеали, готини битки. Какво повече? А, да, и очарователна актриса (която се оказа набор)
Много добро кратко филмче:
Дотук огледално рефлексните ми апарати бяха втора ръка (и май от Щатите и двата). Имах късмета да нямам проблеми с тях. Разбира се, всичко е въпрос на късмет и добра съвест на продавача да си каже има ли или няма проблеми техниката която продава. Моят опит до тук е положителен. Само веднъж се опитаха да ми продадът 70-200/2.8 с ужасен фронт фокус, който се виждаше от километри дори на екранчето на 300Д-то
Взех си Петицата, нова и от български магазин (ФОТОСИНТЕЗИС). Защото гаранцията в случая има значение за мен и не ми се рискуваше за толкова пари.
Най-първите впечатления от апарата:
Това бяха буквално впечатленията от първата вечер, когато взех апарата и се разходих с него из София за час, час и половина. Няма да обяснявам че не се справих да пусна видео-то, че ще ми се смеете 
(после, докато зареждах батерията, прелистих ръководството и разбрах как става, но така е. RTFM дето се вика Досега при всякоя фото покупка, ръководството обикновено е изядено с кориците още преди да съм получил нещото. Този път въобще не беше така. Чел съм предостатъчно за възможностите но не и за копчетата
В събота се разходих до Борисовата. Малко на въздух и малко на снимане. Изкарах статива и пробвах видео възможностите на Петицата. Засега забавно, надявам се скоро и полезно
А
да, взех си статив от Дайнафос. Лека-полека комплектовам техниката
която да ползвам години напред. Читаво тяло, добри обективи и хубав
статив. Лошото е че сега ми се ще да хвърлям пари по осветления, но се
налага да спра с харчовете и да импровизирам с наличното. (Може би скоро ще публикувам статия с това каква техника имам и защо точно тази)
Още малко впечатления от снимките в събота и последващата обработка:
Не че ме бърка де ( и наистина не ме - просто казвам) Та нямаше как, в събота хората питаха По груби сметки за 1 час видео ще трябват
16 ГБ памет. От друга странна, не мисля да правя едночасови видеота Очаквайте повече снимки, сравнения и мнения след време
http://www.hellofromearth.net - ако искате и вие можете да изпратите съобщение до планета Gliese 581d, която се намира извън нашата слънчева система и има условия позволяващи развитие на живот :)
Много кефят някои съобщения, някои забавни, други направо практични. Ще пусна няколко и тук:
Итн
Сега чакаме да дойдат на по един Пангалактически гаргалобластер
Натали Портман е актриса. Може би сте я гледали във L?on, Heat или пък V for Vendetta.
Донякъде е известна с това че отказва роли, когато чувства че ролята не е за нея. Често това се случва ако от нея се изисква да се покаже по-съблечена или пък ако смята че героинята й би била лош пример за момичетата. Била пропуснала премиерата на Стар Уорс 1 ( където участва ), защото се подготвяла за изпити И въобще все такива неща за нея пишат и казват.
Затова, особено готин е следният нейн клип: http://www.youtube.com/watch?v=3VSJwWP8NqI
Взех си въпросния апарат. В кит със 24-105.
Бяха перипетии с банката, това онова, малко чакане за доставка, но - ето го тук.
Впечтления ще споделя след поне няколко седмици. Следват още малко покупки: статив, макро обектив, моноблок, палатка, фонове ...
Почвам да лека-полека да приемам повече фото ангажименти и се надявам в скоро време апарата да може да си плаща месечната вноска.
Ще завърша със следния комикс на http://www.whattheduck.net/
Скоро не бях чел книга на балкански автор. То, като за замисля, скоро не съм чел книги. Последната книга от Балканите беше 18% сиво от Захари Карабашлиев (който има и готин блог).
Снощи хванах една книга купена на последния Уебтех. Публикувана под ЦЦ лиценз и препоръчана от Валяк, реших да си я взема. И не съм сбъркал.
Люде на които не им се отваря парашута от Алекс Букарски (блог). Излистих я от корица до корица. Препоръчвам на търсещите нещо по-интересно.
(от поредицата: блоговете които чета)
Блогът на Тишо е сред сравнително новите попълнения в РСС четеца ми.
Тихомир Димитров е писател, мислител и куп други неща. Но, за мен е човек който пише добри статии в блога си. Бях попаднал на статията му в която казва следното:
Реших да извървя Камино. Това е най-импулсивното и най-необмисленото решение в живота ми. Имам вътрешната увереност, обаче, че няма да бъде най-грешното.
Пък и да прекарам част от пролетта в Испания ми изглежда страхотна идея.
Трябва да се откъсна от средата си за малко и да сменя перспективата.
Затова тръгвам сам. Другото ще го оставя на Пътя. Послушах няколко от пилгримите, които вече са ходили и реших да зарежа всичките си очаквания на аерогарата. Заминавам с еднопосочен билет и дори не знам кога точно ще се върна.
Как да не те заинтригува подобна постъпка, подобно търсене на себе си. Един ден, ще има подобен пост и в този блог. Не съвсем такъв, нито съвсем ясно какъв, но определено ще има. (темата изисква цяла статия - нужен ли ни е такъв път, итн. може би някога ще напиша нещо и по този въпрос)
Следя блога му основно след този пост, като статиите са коя от коя по-... хм .. по-правилни. Да, това е думата
Прочетох че е пуснал за свободно сваляне първата си книга. Като подарък за лятото на читателите си. Така и така напоследък го карам на фотографски книги, веднага реших да си купя едно хартиено копие, на сляпо. Но, с добро предчувствие.
Приятно четене
Пита ме Митака преди малко: Искаш ли да видиш нещо интересно?
Че, как, естествено че искам
Ето го интересното: 
(цък на картинката за цял размер)
Преведено на български: доставчика е проверил в някаква база и там пише че в галерията ми има Common Nudity и затова достъпа е забранен
те ако знаеха какви непубликувани кадри има при мен ...
- в цяла софия в събота и неделя не може да бъде регистриран чужденец! уикенд е, почиват хората ... интересно ми е, ако той дойде в събота и си тръгне в неделя какво правим?
- картинга до студентски е мега як, но седалките им са кофти
- скъсахме се от смях на Ледена Епоха 3. както и цялата кино зала
- в несебър цените са като в софия. гот
- цеееелия южен е заграден с чадъри
- нагледахме се на готини коли и тук таме мацки - нещо няма туристи. или пък всичко беше детската градина
- на много места в Несебър (както и в София тук таме) има отворени WiFi-та. Което ми напомня, че трябва да си взема нов рутер и който трябва да настроя така че да шервам част от канала
- у здравом телу - здрав дух
- хюндито върви кат пич, няма да го сменям още някое време (къде да си сложа газов инжекцион?)
- 'ако си мислиш че банката ти е приятел, много се лъжеш'. и все пак - отпуснаха ми кредита, много след обещания срок и с по кофти условия
- неприятно е да ти се съберат 927 непрочетени неща в РСС четеца
- поотпочинал (горе-долу), сега е време да се захвана с повечко планирани неща
а поготово ти!
Поредната страхотна презентация от тед:
В девети клас, преподавателя по информатика ни каза: Благодарение на интернет, светът е станал едно голямо село, където знаеш много за всеки. Тогава не бях особено съгласен, все пак става дума за далееечната 1996 година
Но, май не съм бил особено прав. Ето, че днес и аз имам профил в най-голямия клюкарник в мрежата.
Стари приятели, нови приятели, хобита, интереси, запознанства, социални проучвания, интересни приложения, глупави приложения, възможност за брандиране на бизнес, връзка с клиенти .... и още - всички са там. Как ще го ползвате е ваша работа.
Винаги ми е забавно да видя някаква готина статистика, и ето че днес Роската ми прати ФБ приложение което прави нещо в тази посока.
Списъкът от приятелите ми в момента наброява малко над 700 човека. Приложението се опитва да визуализира приятелите ти, връзките между тях, но и (по-интересното) да ги групира по брой общи познати. Ето резултата от моя списък ():
(цък на катринката за по-голямо изображение. то, от своя страна, е нарочно намалено така че да не се четат имената)
Интересното е че, има няколко отличаващи се групи, но са малко тези които не са свързани с някоя друга група приятели. Доста е оплетено, трябва да се съгласите На пръв поглед дори само в моята мрежа (изключвайки мен като елемент от мрежата) е възможно чрез двама човека да се достигне до почти всеки.
Изключение правят приятелите в десния долен ъгъл - с които нямам други общи познати. Най-вероятно хора добавени чрез някоя приложение. Което не означава че чрез някой друг, тези хора не са свързани с друга друпа от моите познати.
Определено готино приложение
You can't have both feet on the ground and kick ass in the same time!
(via Nixon)
Преди време бях обещал да почна представяне на тази сръбска музика, която по-скоро не сте чули тук.
Често, текстовете са много добри и всъщност носещи песента, но колко разберете толкова
Идеята ми се върна по време на концерта на Бийело Дугме (превод: Бяло копче) в Кюстендил, на който отидох почти случайно. Затова те ще бъдат първата група която ще представя. Не са ми особено любими, но също така се оказа че на концерта в продължение на няколко часа пях тяхни песни - хит до хит
- обложка на първия им албум
Основана в далечната 1974, групата съществува до войните в бившата Югославия, 1989.
Членовете се сменят, по една или друга причина, но това определено е една от най-успешните и най-влиятелните Ю рок групи.
След 2005-та се събират за няколко световни турнета, като на концерта им в Белград се събират рекорден брой фенове за нашите страни: над 200 000 (споменават се и 250 000 в някои източници)
цък за статия за Бийело Дугме в уикипедия
Стила им е силно разнообразен, ще се опитам да представя по нещо от различните им периоди:
Успаванка за Радмилу М. (Приспивна песен за Радмила М.)
На задњем седишту мога аута (На задната седалка в моята кола)
Битанга и принцеза (Калпазанина и принцеса)
Селма ( име )
Да сам пекар (Ако бях пекар)
Лоше вино (Лошо / некачествено, развалено / вино)
Не спавај, мала моја, музика док свира (Не спи, малка /сладка/ моя, музиката докато свири)
и за край: Ружица си била (Роза беше ти)
Видях, че Гугъл са си сменили логото в чест на Никола Тесла (1856-1943). Никола е неоправдано неизвестен учен, откривател и инжинер, чийто открития ползваме всекидневно
Ексцентричен, гениален и особен.
Единицата за плътността на магнитния поток носи името му: тесла.
Сърбин от Хърватия, той заминава за Унгария, след това за Франция и накрая в Америка. Там работи по много иновативни проекти, част от които включват тока който ползваме днес, радио, принципна на микровълновата печка, интернет, безжично предаване на данни и енергия и други.
Тесла е бил голям пацифист и е работил усилено срещу войните. Казал е че е направил две изобретения за защита от атаки, които са достатъчно ефективни и ефтини за да може всякоя страна да си ги позволи. По време на първата световна война предлага решенията на няколко страни, но доколкото си спомням не са направени предавания на скиците му. След неговата смърт част от записките му изчезват - тема която е любима в сръбските кръгове на разни конспиратори
Запознайте се по-подробно с неговият живот в българската статия за Никола Тесла на уикипедията. (Ударенията са на първото и и на първото е, а не както там е посочено). За по-заинтересованите, можете да погледнете и английският вариант, където има повече информация.
(всички снимки са взети от Уикипедия, освен първата която е днешното лого на Г.)
На 16 юни беше концертът на Блуба Лу В София лайв клуб. Не бях ходил в клуба дотогава и не знаех какво да очаквам. Преди това съм ходил на концерти на Блуба Лу и именно затова пак не знаех какво да очаквам
Ядрото на групата се състои от двама човека: Димитър Паскалев и Константин Кацарски. Част от хората около тях са едни и същи, както нпр басиста им Румен, мой приятел от когото и научих за групата. Но, голяма част от другите са променливи. За всеки албум имат нова... визия, ако мога така да се изразя.
Експериментални са, лични са, и затова си заслужават да им обърне внимание човек. А обърне ли го, все ще си хареса нещо. Поправка: ЩЕ СИ хареса нещо.
Ето цитат от Вест (култ.бг):
Bluba Lu са изключителна група. Нямат никакъв афинитет към популярността, правят некомерсиална музика, участват в странни проекти, сред тях няма излишен музикант, не дават интервюта. Въобще ъндърграунд в чиста форма.
Лично, при тях намирам музика за различно настроение. Имат неща които са ми прекалено експериментални, както и други които бих слушал постоянно. Но, повечето от музиката им си иска внимание и не е за 'постоянно'
на 16-ти отидох с апарата, почти убеден че няма да снимам. Но, оказа се че ми се доснима. От някои кадри съм доволен, от други не, но ето, че ми остана и визуален запис на това изключително аудио изживяване.
Всичките снимки можете да видите в галерията BlubaLu-Quadrotopia
Наздраве,
По-по-миналата седмица в разговор с приятел, съсъдбовник, програмист и фотограф му казах нещо, което искам да си запиша. Дано така, написано, почне ме дразни и почна да го прилагам:
Да знаеш много и да не го прилагаш означава само едно: че си мързелив. Затова да почна да прилагам нещата които знам!
Основно се отнася към неактивирането ми в личен план в двете сфери които считам за хобита: правенето на сайтове и снимането. От тогава почнах да реализирам едно нещо което е смесица от двете и взех поредното рисковано (глупаво, някой би казал) решение. Да видим
Надявам се скоро да имам какво да напиша по темата.
Стойката
Едва ли имам какво да кажа, което да не е ясно от самото заглавие. Как ходиш, стоиш, седиш - всичко прави впечатление
Модата
Но, еди какво си било много модерно и всичките ти приятелки имат точно такива обувки (или дънки или друго ...). Нещо може и да е актуално, но това не означава че ще ти отива. Отделен е въпросът, че ако цялата ти компания е в розово, може би ще те забележат повече ако днес излезеш с черната рокличка Прецени дали нещо ти стои добре, а не дали сега е намалено от 200 на 100 лв и ще изпуснеш страхотната сделка ако не си го вземеш.
Ако ниските дънки подчертават готината ти талия - носи ги, иначе не.
итн итн.
Личният стил
Добре е да можеш да заложиш на класическите неща когато трябва. Но, също така, оценявам когато видя нещо различно. Ако се чудиш дали идеята ти за днешното облекло няма да се разтълкува прекалено кичозно - прецени човека отсреща и действай. Понякога е добре да те видя и в по-интересно облекло.
Усмивка
По-важно от всичко изброено и неизброено е да се харесваш ти, да знаеш че струваш. Да ходиш с самочувствие. Не онова, наперено самочувствие, а просто удобство че си в кожата си.
Токчета
(Високите) токчета са нещо, което определено
привлича вниманието ми и акцентира походката. Не ме разбирайте погрешно
- ниските обувки, маратонки, сандалки ... всичко си има своя чар.
Токчетата, обаче, носят по-друго усещане. Заради фетишизъм, оптическата
измама, просто наложен стереотип или друго - няма значение. Ако не ви се
носят високи токчета, ами не носете - 6cm са достатъчни - няма нужда да
си чупите краката в дискотеката
Но, много
моля, скъпи момичета, ако си слагате високи обувки - научете се да
ходите с тях (ето оттук тръгна цялата статия ). Изправяйте краката когато стъпвате, оправете си стойката. Тренирайте ако трябва. Ако мястото където ходите не е подходящо за токове, ами вземете си ниски обувки, но не ми подскачайте докато ходите пред мен (казано с най-мил глас на който съм способен 
)
